НЕКАЗАНИ ДУМИ...

Казвам ти „Сбогом!”

Беше слънцето в мрака ми…

Беше глътката животворна вода …

и жарта във кръвта ми… Но беше!

Няма я вече магията.

Във очите ти – няма го пламъка…

И долавям само досадата…

Някак думите секнаха,.

Тихо е… и нечовешки болезнено.

Тръгвам си – все пак ще опитам!

Нямам сили за болката.

Боже, колко бях глупава…

Но блажена…

Не познавах магията, щастието …

О, защо ли прогледнах…

Ти бе любовта  ми – онази голямата…

Любовта, която не бях и познавала,

Любовта, която жадувах да срещна,

Любовта на сърцето ми, грешната …

Любовта на живота ми …последната.

Колко много боли… ако знаеш.

И как страшно светът се променя.

Вече друго е слънцето…

Искам безпаметно да избягам …

И да няма път за навръщане.